Каквито и да са били намеренията на хората, поръчали покушението

 Каквито и да са били желанията на хората, поръчали покушението против някогашния двоен сътрудник Сергей Скрипал и щерка му, едно те несъмнено не съумяха да реализират: изолацията на Обединеното кралство. Правителствените и държавни ръководители на водещите страни от западния свят - Съединени американски щати, Германия, Франция и самата Англия - единомислещо упрекнаха Русия за покушението. Тази единодушие е значима, тя е нужна. И за страдание към този момент не е естественото положение - като имаме поради ролята на Съединени американски щати. Но в обстановка като сегашната Лондон би трябвало да може да разчита на своите сътрудници. И ето, че може да разчита на поддръжката им.

Кремъл постоянно реагира по този начин

Общата позиция на четирите страни звучи доста остро - причина за това е самото действие: „ Използването на военен нервнопаралитичен газ от тип, какъвто е бил създаден в Русия, съставлява първото нападателно потребление на подобен нервнопаралитичен газ в Европа след края на Втората международна война ". Това е без казус. Остротата се дължи обаче и на съветската реакция, която преливаше от жлъч, насмешки, опровержения и цинизъм. Москва е реагирала по този начин и в други случаи: след военната окупация на Крим и експанзията в Източна Украйна, след нападенията против лечебни заведения в Сирия, след намесата в американската предизборна борба. Всеки път, когато не може да опровергае обстоятелствата, съветското управление ги афишира за западна агитация.

Президентът Путин явно има вяра, че „ възраждането на Русия като велика мощ " е мислимо само като вражеско противостоене против Запада и неговите институции. Руското население очевидно гледа с положително око на тази настройка - и тя реализира задачата си. Национализмът ще бъде и смазката, с чиято помощ Путин още веднъж ще удължи периода на президентската си власт. Такива са действителностите, би трябвало да ги приемем. Не можем обаче да приемем машинациите, посредством които Русия се пробва да дестабилизира западните страни и техните общества.

Агресия и заплашване

Илюзия беше да имаме вяра, че след края на Студената война Русия ще (пожелае да) стане като „ нас ". Очевидно няма нищо такова. Под ръководството на Путин Русия реши да си върне изгубения статут на международна мощ посредством експанзия и проява на мускули. И посредством заплашване и брутални ограничения против всички, които Кремъл е оповестил за свои врагове. Както вътре в страната, по този начин и отвън нея.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ”

www.faz.net

Всички права непокътнати. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main